Жлезите с вътрешна секреция функционират в тясна взаимовръзка. Етиологията на ендокринните заболявания е пряко свързана с патологични нарушения в изключително сложните регулаторни процеси в организма на жената, засягащи имунната система, централната нервна система, ендокринните жлези и таргентните репродуктивни органи /тези, върху които въздействат хормоните/. Например редуцираната секреция на женските полови хормони – прогестерон и естроген, предизвиква неправилна трансформация на ендометриума и дефекти в механизма на нидация на ембриона към матката. Това води до инфертилитет или до често повтарящи се спонтанни аборти. Наследствените фактори също имат решаващо значение в този процес, тъй като нарушаването на имунния контрол на генетично ниво предизвиква поява на захарен диабет, патологични отклонения във функциите на щитовидната и надбъбречната жлеза. Факт е, че в мастната тъкан нормално се синтезират определени хормони и поради това, при наличие на наднормено тегло при жената, менструалният и цикъл става нередовен. Едновременно с това рязкото отслабване при анорексия, булимия, небалансираната диета оказват негативно влияние върху правилното функциониране на яйчниците.

Наличието в женския организъм на неголеми количества мъжки полови хормони – андрогени е необходимо условие за правилната трансформация на девойката в жена. Увеличената концентрация на андрогени в женския организъм предизвиква хирзутизъм /прекалено окосмяване/, синдром на поликистозните яйчници, активиране на мастните жлези, акне, нередовен до липсващ менструален цикъл.

Нормалната репродуктивна функция при мъжа и жената е в пряка зависимост от строго съгласуваното взаимодействие между ендокринните жлези и таргентните органи. Гонадотропин-рилизинг хормонът – GnRH е пептид, който се секретира от хипоталамуса. Той регулира секрецията на следните гонадотропини – LH /лутеинизиращ хормон/ и FSH /фоликулостимулиращ хормон/ от предния дял на хипофизната жлеза. LH и FSH са необходими фактори както за секрецията на хормоните от половите жлези, така и за индукцията на процеса на зреене на половите клетки.

Андрогените, секретирани от тестисите, и естрогените, синтезирани от яйчниците, от своя страна стимулират прицелните органи на репродуктивната система /млечните жлези, матката и влагалището при жената и придатъчните органи на мъжката полова система/ и участват в регулацията на хормоналните функции на хипоталамо-хипофизарния комплекс в ЦНС на принципа на обратната връзка. Андрогените и естрогените са от групата на стероидите. Те циркулират в кръвта, където практически напълно са свързани с различни плазмени протеини.

Единствено свободните /несвързаните/ стероиди притежават биологична активност. Тези хормони участват в регулацията на секрецията на гонадотропините, осигурявайки съответните обратни връзки. Отрицателната обратна връзка осигурява инхибиране на секрецията на LH и FSH, а положителната обратна връзка – тяхната стимулация. Клетките в гранулозния слой на яйчниците и Сертолиевите клетки в тестисите секретират пептидния хормон инхибин, който по специфичен начин повлиява секрецията на FSH.

Ендокринният стерилитет при жената представлява функционално разстройство на невро-хормоналната регулация на менструалния цикъл, като патологичните отклонения могат бъдат локализирани в хипоталамуса, хипофизата или яйчниците. Вследствие на това се развива недостатъчност на Corpus luteum /жълтото тяло/ и се установяват ановулаторни цикли. Различни ендокринни заболявания /хиперкортицизъм – синдром на Кушинг, хипотиреоидизъм/, болести на други органи и системи /чернодробни, сърдечни, бъбречни/, професионални и битови вредности /работа в йонизираща среда, олово, живак, хроничен алкохолизъм/, нерационален режим на хранене, липса на физическа активност, наднормено телесно тегло играят решаваща роля в етиологията на инфертилитета от ендокринологичен характер. За диагностицирането на ендокринния стерилитет при жената се преценява функционалното състояние на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците чрез съответни изследвания, които се провеждат в рамките на един, а понякога, по преценка на лекуващия лекар, на два и повече менструални цикъла. Отчитат се съответно плазмената концентрация на гонадотропните хормони, на пролактина, естрогените и прогестерона, нивото на прегнандиола /като метаболитен прогестеронов продукт/, на естрогените и на 17-кетостероидите /като метаболитен продукт на андрогените/ в урината, вагиналната хормонална цитодиагностика, биопсията на ендометриума, базалната температура. Тези изследвания се провеждат в пролиферативната и лутеиновата фаза на менструалния цикъл с цел да се изясни наличието или липсата на овулация, както и евентуална недостатъчност на жълтото тяло.

Към установяване на ендокринния /функционалния/ стерилитет при жената се пристъпва след установени данни за монофазна базална температура, наличие на нередовен менструален цикъл, липса на вродени дефекти в женските полови органи и при доказани нормални параметри на спермограмата при мъжа. Изследва се и хипоталамо-хипофизарната област за наличие или липса на тумор чрез рентгенография на Sella turcica /турското седло/ и изследване на очните дъна. Проучвания показват, че честота на хипфизарните хормони при жените, с ендокринен стерилитет е около 20-25%.

Диагнозата се поставя от специалист въз основа на прегледа на пациента, определяне на концентрацията на хормоните и ензимите в кръвта: LH, Prolactin, Estradiol, Testosterone, Progesteron, TTГ, Т3, Т4, кортизол, ултразвуково изследване, което помага да се направи оценка на функцията на яйчниците /дали съществува доминантен фоликул, жълто тяло, има ли настъпила овулация/, измерване на ректалната температура от 3 до 6 месеца, което ще даде косвени данни за ендокринни нарушения. Лечението на ендокринопатиите се свежда до нормализиране на телесното тегло, отстраняване на излишъка или заместване недостига на хормони, а при необходимост се извършва хирургично отстраняване на туморите. Само комплексно лечение дава шанс за настъпване и износване на бременност.

« Обратно