_6l.jpg)
Безплодието е проблем, който засяга психо-емоционалната сфера на човека в дълбок аспект. Мъжете и жените са засегнати от безплодието по различен начин, но повечето двойки преживяват битката за собствено дете по подобен начин. Жените в безплодните двойки често защитават партньорите от собствената си болка и чувство за провал, като поемат отговорността за лечението. Когато се предлага мъжът да придружи жената на записаните часове за преглед, двойките се притесняват заради загуба на доходи, време и др.
Мъжете традиционно са възприемани като източник на доходи в семейството и негов закрилник от реални или въображаеми опасности. Те са научени да поемат контрола, да вземат решения и да мислят, без да се разсейват от емоциите.
Мъжете в безплодните двойки често се чувстват объркани от силата на емоциите на партньорката си. Те концентрират енергията си в работата, т.е. там, където могат да имат успех. В резултат на поемане на отговорността за емоционалния удар при безплодието, жената изпитва силни чувства като болка, гняв, страх и др., които комбинирани с посланието, че нейния начин на справяне с проблема е нефункционален или ненормален, пораждат депресия. Когато чувствата излязат наяве, тя вече не ги контролира и не знае как да поиска това, от което има нужда, особено от мъжа, който тя така упорито предпазва. Тя може да копнее за емоционална връзка или взаимодействие в един момент, а в следващия да се отдръпне емоционално, когато се страхува, че е разочаровала партньора си.
Мъжете се поставят в ситуация, в която, в зависимост колко добре са обучени да разрешават проблемите, са безпомощни да направят тази ситуация по-добра за половинката си, и в резултат могат да й предадат посланието, че тя е “прекалено” емоционална или чувствителна, надявайки се, че така ще я успокоят. Жената приема това по-скоро като критика към уменията й да се справи, отколкото като израз на страховете на мъжа. Двойките чувстват, че са се провалили в най-важната от всички роли – създаване на потомството. Назрял е моментът, в който трябва да потърсят компетентна психологическа подкрепа.
Психологически реакции при безплодие
Изненада – Шокът и изненадата са общи реакции в първите етапи на диагнозата стерилитет, особено ако двойката дълго време е използвала контрацептивни средства, за да предотврати бременност.
Отричане – Мисълта “Това не може да се случва на мен” или “Има някаква грешка”.
Гняв – Когато двойката оставя контрола над телата си в ръцете на доктора, чувството на безсилие и безпомощност често се превръща в гняв. Гневът може да е насочен към партньора или към други жени с непланирани бременности.
Изолация – Може да се прояви по два начина – чрез мисълта, че Вие сте единствената безплодна двойка или чрез скриване на Вашето безплодие от другите.
Вина – Често се приписва, когато безплодието е диагностицирано. Ако партньорите са използвали контрацептиви, ако са имали предишни сексуални връзки, ако жената е правила аборт или наличие на болест, предавана по полов път – всеки от тези фактори може да усили чувството за вина.
Скръб – Когато всяка надежда за бременност е изоставена, неизбежният отговор е скръбта.
Решение – По време на последния етап, всички или повечето от гореизброените реакции се изживяват и преодоляват. На този етап двойката може да продължи да живее с безплодието, въпреки че то няма как да бъде забравено, или може да предприемат някакво действие.
Съвети за пациенти, на които им предстои ин витро процедура
Всяка ин витро процедура е един акт на балансиращо действие:
– внимателно балансиране на надеждите;
– баланс между разума и сърцето;
– балансиране на ,,разглезеното дете“ и ,,войника“, които са вътре във Вас (кога да си позволите да се разглезвате и кога да се стегнете);
– балансиране на вашите желания и нужди с тези на партньора Ви;
– балансиране на състезаващите се изисквания, свързани с работното време и записаните часове за прегледи, семейните задължения и нивата на енергията Ви, време за приятелите и време за Вас самите;
– балансиране на придържането към добрите предчувствия, вярвания и ценности, и възможните варианти и опции.
Създайте си кръг на подкрепа (от приятели, роднини, хора, които срещате често и др.).
Изберете кой е във вътрешния и кой е във външния кръг, но имайте предвид, че има вероятност хора от външния кръг да Ви окажат подкрепа и с това ще заслужат място във вътрешния.
Споделете с хора, на които Вие прецените, че можете да се доверите.
Изживейте емоциите, но използвайте мозъка си. Най-големият ви съюзник е позитивизмът. Опитайте да откриете най-добрия начин да виждате нещата. И така ги възприемайте.
Лечението е отборно усилие. Много хора работят, за да Ви помогнат. Не сте сам/а.
Ин витро процедурата е упражнение по оцеляване. Много от това, което Ви се случва, ще е извън Вашия контрол и затова ще е много трудно. Няма да сте способни да видите цялостната картина на събитията. По някакъв начин това ще Ви помогне да се подготвите за следващите големи изпитания в живота: да имате дете, да остареете, да Ви съкратят от работното място, да загубите близък, да се справите с болест – неща, с които всички ние се срещаме. Ако погледнете на това от хубавата страна, ще го видите като полезен опит.
Подгответе се Вашата ценностна система да бъде подложена на удари.
Подгответе се да откриете грешки и недостатъци във Вас, Вашия партньор и във връзката Ви. Те ще бъдат поставени под лупа. Това може да Ви подготви за майчинство/бащинство. Бъдете подготвени да откриете удивителни сили, убеждения и проникновения във Вас, Вашия партньор и Вашите приятели. Ще откриете скрита смелост, която не сте подозирали, че имате. Останете на работа, ако изобщо е възможно. Прекалено много свободно време може да доведе до прекалено самонаблюдение и самоанализи. Ако имате доверие на работодателия и на колегите си, или мислите, че това ще повлияе на работата Ви, кажете им, че Ви предстои ин витро опит, но бъдете внимателни. Опитайте да уговорите гъвкаво работно време или часова заетост, ако това е възможно. Опитайте да покажете, че можете да следите ангажиментите си и че сте подготвени да ги степенувате, когато преминавате през най-лошите моменти.
Кажете на хората, че се подготвяте за ин витро, но не се обяснявайте много за детайлите. Ако хората Ви зададат директни въпроси, кажете: “Не съм съвсем сигурна” (вероятно не искате всички да ви звънят в деня на теста за бременност и да ви питат дали сте бременна; дори новината да е добра, ще пожелаете да мине малко време преди да кажете на другите).
Бъдете мили и очаквайте най-доброто от хората. Те често не знаят какво да кажат и е възможно да изрекат нелогични неща. Помогнете им, за да Ви помогнат. Поправете ги мило или се посмейте заедно с тях на грешката им. Бъдете приятел за приятелите си: ако те са Ви слушали два часа да се оплаквате, върнете им услугата. Попитайте ги те как са и слушайте. Направете го за тях. Простете си, ако неволно изпуснете информация, която не сте искали да споделяте. Хормоните и емоциите Ви могат да отслабят защитите Ви. Може би е добре да избягвате рискови ситуации.
Бъдете заети с нещата, които обичате да правите: спорт, танци, питиета с приятели.
Бъдете най-добрия си приятел. Какво бихте казали на скъп приятел, който е в тази ситуация? Разбира се, мил, добре премислен и обмислен съвет. Дайте този съвет на себе си и го следвайте.
Бъдете благодарни. Направете списък с нещата в живота си, за които сте благодарни, и го четете сутрин когато станете и вечер преди да си легнете. Това е полезен начин на мислене.
Четете. Особено ако не можете активно да търсите и говорите с психолог или с друг човек в тази ситуация. Запишете се в библиотека.
Подгответе се за прегледите. Прочетете информацията в брошурите и сайта и всичко, което може да Ви помогне да разберете терминологията и възможните опции. Подгответе си списък с въпросите, за да оползотворите максимално времето с лекаря. Записвайте си, водете си бележки. Лесно се забравя.
Намерете начини да забравите и да се смеете: ходете на кино, пейте караоке, танцувайте, правете всичко, което Ви доставя удоволствие.
Ако не можете да забравите и да се надсмивате на нещата – записвайте ги. Воденето на дневник може да Ви запази здравомислещ/а, да свали напрежението от другите хора (особено партньора Ви) и да създаде безценен документ за по-късно.
Намерете физически отдушник – спорт, ходене, йога, танци. Трудно е, когато сте наистина изморена да балансирате с всичко, но накрая това ще Ви се отплати.
Положете повече усилия за външния си вид в дните, когато искате да сложите ,,хартиена торба“ на главата си, както гласи поговорката: “Преструвай се, докато успееш”. През по-голямата част от времето ще получавате добри отзиви от хората и това ще Ви помогне да се почувствате по-добре. Ако сте в напълно окаяно състояние, останете вкъщи и поплачете. Изживейте емоциите си, после използвайте ума си. Облечете любимите си дрехи и опитайте пак.
Радвайте се за успехите на другите. Не завиждайте и не ревнувайте. Не е полезно.
Бъдете мил/а с партньора си. Опитайте редовно да правите поне три неща, които го/я правят щастлив/а – пригответе любимата храна, поканете родителите или направете масаж на ходилата, или направете трите наведнъж със сексуален привкус.
Имайте план Б. Инвестирайте време и енергия да си представяте, че сте щастлив/а при различно стечение на обстоятелствата. Отдайте се на мисли за презокеански пътешествия и други изкушения, които бихте могли да си позволите, ако нямате деца. Или проучете осиновяването, ако искате и имате нужда. Тези неща може да са утешителна цена, но може да се опитате да си създадете щастие по собствен начин. Ако ин витрото не проработи за Вас, да бъдете безнадеждно нещастни няма да промени това, което се е случило. Вашето решение да извлечете най-доброто от случилото се, ще промени бъдещето.
