Ендометриозата е гинекологично, медицинско състояние, при което клетки от стената на матката (ендометриума) се появяват и развиват извън маточната кухина, най-често върху мембраната, която очертава коремната кухина - перитонеума. Маточната кухина е очертана с ендометриални клетки, които сe повлияват от женските полови хормони. Ендометриалните клетки в зоните извън матката (ендометриоза) също се влияят от хормоналните промени и реагират по подобен начин, както клетките вътре в матката. Симптомите на ендометриозата са болка и безплодие. Болката е най-силна по време на менструалния цикъл и се нарича дисменорея. Ендометриозата се проявява в репродуктивните години и засяга 6-10% от жените. Симптомите могат да зависят от мястото на активната ендометриоза. Обикновено, но не задължително, болката може да е локализирана в таза. Ендометриозата често се среща при жени с инфертилитет. Няма лечение за ендометриозата, ако изключим хистеректомията. Ендометриозата може да бъде повлияна по няколко начина – лекарства за облекчаване на болката, хормонално лечение или операция.

Признаци и симптоми

1. Болки в таза

Основният симптом на ендометриоза е персистираща във времето болка в тазовата област при жената. Болката може да варира от лека до наличие на силни спазми от двете страни на таза, в долната част на гръбначния стълб и ректалната област, дори в краката. Интензивността на болката корелира слабо с фазата на ендометриозата (от 1 до 4), като някои жени имат лека или никаква болка, въпреки обширна ендометриоза, докато други имат силни болки при съвсем малка засегната област. Симтпомите на болката, свързана с ендометриоза, може да включват:

• Дисменорея – болезнени спазми по време на месечния цикъл - болката може да се увеличава с течение на времето;
• Хронична болка в таза – обикновено придружавана от болка в долната част на гръбнака или болка в коремната област;
• Диспареуния – болка по време на секс;
• Дизурия – често ходене по малка нужда, понякога болезнено.

Пулсираща, дълбока и движеща се болка към краката също се среща при жени с ендометриоза. В сравнение с жените с повърхностна ендометриоза тези с дълбока съобщават за ректална болка и усещане за “смъкване на вътрешните им органи”. Ендометриозните лезии реагират на хормонална стимулация и могат да “прокървят” по време на менструацията. Кръвта се наслагва в определените места, причинява подуване и предизвиква възпалителен отговор с активизирането на цитокини. Този процес може да предизвика болка. Болката може да се появи също и от слепването на вътрешните органи, причиняващо дислокация на органите. Фалопиевите тръби, яйчниците, матката, червата и мехурът могат да слепнат по различни начини и това да предизвиква болков синдром всеки ден, а не само по време на месечния цикъл. Освен това, ендометриозните лезии могат да развият собствена инервация, създаваща директна връзка между лезията и централната нервна система. Така потенциално се създават множество различия в локализацията и интензитета на болката, която при някои жени е възможно да стане независима от самата болест.

2. Фертилност.

При много жени, страдащи от инфертилитет, е възможно да се установи наличие на ендометриоза. Ендометриозата може да доведе до анатомични нарушения и сраствания (фиброзни връзки, които се образуват между тъканите и органите). Връзката между ендометриозата и инфертилитета остава загадка в случаите, когато ендометриозата е ограничена. Предполага се, че ендометриозните лезии освобождават агенти, които са пагубни за гаметите или ембрионите. Ендометриоза може да се развие при жени, които не успяват да заченат по други причини, и това да е вторичен феномен. Поради тази причина се говори за инфертилитет, свързан с ендометриозата.

3. Други.

Други симптоми на ендометриоза са: запек и хронична умора. В допълнениe към болката по време на менструация болка от ендометриозата може да се появи по всяко време на месеца. Има болка по време на овулацията; болка от срастванията; болка, причинена от възпаление на таза; болка от чревните движения и при уриниране, по време на нормалните движения на тялото, болка при ходене или стоене и болка по време на секс. Най-силната болка е по време на менструацията. Болката може да възникне една седмица преди, по време или дори след менструацията, може дори да е постоянна. Няма лечение за ендометриозата. Скорошни проучвания показват връзката между ендометриозата и някои видове рак като: рак на яйчниците, неходжкинов лимфом и рак на мозъка. Въпреки приликата в имената и локацията ендометриозата няма нищо общо с ендометриалния рак. Ендометриозата може да съществува заедно с лейомиома или аденомиоза, както и с автоимунни заболявания. Според проучване в САЩ хипотиреоидизъм, хронична умора, автоимунни заболявания, алергии и астма се срещат по-често при жени с ендометриоза в сравнение с общото население.

4. Усложнения.

Усложненията включват адхезии, тазова киста, "шоколадова" киста на яйчниците, обструкция на червата и уретрата. Инфертилитетът може да е свързан с анатомични деформации, дължащи се на ендометриозата, но ендометриозата може да повлияе по различен начин инфертилитета на жената. При ендометриозата се освобождават химически агенти, които влияят на репродукцията. Перитонит, дължащ се на перфорация на червата, също може да се появи вследствие на ендометриоза.

5. Рискови фактори за възникване на ендометриоза.

5.1. Генетични фактори.

Генетичното предразположение има значение при ендометриозата. Дъщери или сестри на пациентки с ендометриоза са предразположени в по-голяма степен също да развият ендометриоза. Ниските нива на прогестерон също може да са генетично предадени и да доведат до хормонален дисбаланс. Предполага се, че ендометриозата е резултат на серия от удари върху гените-мишени по подобен на развитието на рака механизъм. Първоначалната мутация може да бъде телесна или наследствена.
Индивидуалните геномни промени, които са свързани с ендометриозата, включват:

• Промени в хромозома 10 в областта 10q26,
• Промени в 7p15.2 област.
  
  

5.2. Токсини от околната среда.

Съществуват няколко проучвания за потенциалната връзка между излагането на диоксини и развитието на ендометриозата, но доказателствата са двусмислени и потенциалните механизми са слабо разбрани. В началото на 90-те години на 20 век Шери Риер и колегите му открили, че 79% от група маймуни развили ендометриоза 10 години след излагане на диоксин. Ендометриозата, открита при маймуните, била директно свързана с количеството на ТХДД (2,3,7,8-Тетрахлориддибензо-р-диоксин – най-токсичния диоксин, съществуващ в света), на което те били изложени. Маймуните, които били хранени с количество ТХДД по-малко от 5 части към трилион, развили ендометриоза. В допълнение маймуните, изложени на диоксина, развили имунни аномалии, подобни на тези при жените с ендометриоза. Подобно проучване през 2000 г. прави аналогични изводи.

5.3. Възраст.

Възрастта е важен фактор за инфертилитета при жената посредством влиянието на много фактори. Изчерпването на яйчниковите фоликули засяга периодичността на менструалния цикъл. Ендометриозата има достатъчно време да създаде връзки между яйчника и тръбите така, че те да не могат да се движат свободно или дори може да замени яйчниковата фоликуларна тъкан, ако яйчниковата ендометриоза продължава да расте. Разпространение на ендометриозата се наблюдава при жени в менопауза, а в по-редки случаи – при момичета преди първата менструация.

5.4. Патопсихология.

Точната причина за възникване на ендометриозата остава неясна. Съществуват много теории за по-доброто разбиране на развитието й. Тези теории не винаги са взаимно изключващи се. Патопсихологията на ендометриозата вероятно играе свързващата роля между няколко фактора. Аспектите на патопсихологията могат да бъдат класифицирани като съществени предразполагащи фактори: възпаление, метаболитни промени, образуване на ектопичен ендометриум, болка и други. Не е сигурно обаче дали предразполагащите фактори, които водят до метаболитни и възпалителни промени, или образуването на ектопичен ендометриум, са първопричината за ендометриозата.

5.5. Образуване на ектопичен ендометриум. Ретрогадна менструация.

Теорията за ретроградната менструация (още наричана имплантационна теория или трансплантационна теория) е най-широко разпространената теория за образуване на ектопичен ендометриум при ендометриоза. Според нея по време на женското менструално течение някои от ендометриалните остатъци излизат от матката чрез фалопиевите тръби и се прикрепят към перитонеалната повърхност, където могат да се развиват и да предизвикат патологичното състояние - ендометриоза. Повечето жени е възможно да имат ретроградно менструално течение, но тяхната имунна система е способна да изчисти остатъците и да предотврати имплантацията и последващия растеж на ендометриозни клетки. При някои пациенти ендометриалната тъкан от ретроградната менструация може да се имплантира и да се развие до ендометриоза. Ретроградната менструация не е способна да обясни всички примери за ендометриоза и се нуждае от допълнителни фактори за сметка на факта, че много жени с ретроградна менструация нямат ендометриоза. Изследвания се фокусират върху възможността имунната система да е способна да се справи с цикличната атака на ретрогадното менструално течение. В този ред на мисли има интерес в проучването на връзката между ендометриозата и автоимунните заболявания, алергичните реакции и влиянието на токсините. Все още е неясно каква е, ако изобщо има, връзката между токсините, автоимунните заболявания и ендометриозата. Има промени в имунната система на жени с ендометриоза, но е неясно дали те причиняват болестта или са реакция от нея. В редки случаи, когато неперфорираният химен не се разтвори сам преди първата менструация и остане незабелязан, кръвта и ендометриума остават в матката на пациентката. Докато се постави правилната диагноза, ендометриумът и други течности запълват матката и фалопиевите тръби с фактори, подобни на ретроградната менструация, завършваща с ендометриоза. Теорията за ретроградната менструация за първи път е била изложена от Джон А. Сампсон.

6. Други теории за образуване на ендометриозни клетки.

• Мюлерианозис – Според тази теория, клетките, които имат потенциала да станат ендометриозни, са заложени в система от органи и се образуват още при ембрионалното развитие и органогенезата. Тази система от органи всъщност е репродуктивната система при жената. Примитивните ендометриални клетки се отделят от матката и действат като семена или стволови клетки. Тази теория се подкрепя от феталната аутопсия.
• Коеломична трансформация – Тази теория се основава на факта, че коеломичния епителиум е общия предшественик на ендометриалните и перитонеалните клетки и предполага, че по-късно трансформацията от един тип клетки към друг е възможна, вероятно подпомогната от възпаление.
• Васкулогенеза – Над 37% от микроваскуларните ендотела на ектопичните ендометриални тъкани произлизат от клетки, които циркулират в кръвта и имат способността да се диференцират в ендотела, които образуват микроклетки чрез процеса на васкулогенезата, а не чрез конвенционалния процес на ангиогенезата.

7. Местоположение.

По-голямата част от ендометриозата се локализира в:

• Яйчниците;
• Фалопиевите тръби;
• В задната част на матката;
• В предната част на матката;
• Маточните сухожилия;
• Тазовата и гръбната стена;
• Червата;
• Пикочния мехур и уретрата;
  
  

8. Диагноза

Здравната анамнеза и физикалният преглед при много пациентки могат да доведат до медицински данни за наличие на ендометриоза. Лапароскопията (хирургична процедура, при която с помощта на камера се оглежда коремната кухина), е златния стандарт в диагностицирането на ендометриозата, тъй като позволява визуализация на лезията. Тазовото ехографско изследване може да идентифицира големи ендометрични кисти (ендометриома), но не и ендометриозна имплантация. Единствения начин да се диагностицира ендометриоза е чрез лапароскопия или друг тип операция с биопсия на лезията. Диагнозата се основава на външните характеристики на болестта и се потвърждава от биопсията.

« Обратно