В етиологията на мъжкия инфертилитет е установена и немаловажната роля на генетичните нарушения. Мутациите и полиморфизмите на гените, регулиращи сперматогенезата, са в основата на идиопатичните форми на този процес. Поради тази причина генетичното консултиране е препоръчително за семейните двойки с мъжки фактор, при които клиничните и генетичните изследвания доказват генетични дефекти.
Иновативните достижения в разшифроването на ДНК информацията и идентифицирането на генетичните механизми на безплодието позволяват прогресивно развитие на методите за лечение на стерилитет в асистираната репродукция. При установен стерилитет вследствие генетични дефекти при мъжете е препоръчително да се проведе стандартен анализ на кариотипа – препоръчителен е за всички мъже с нарушена сперматогенеза, при които ще се прилага ICSI /интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди/.

Изследването на кариотипа идентифицира нарушенията в половите хромозоми, които най-често се проявяват като:

• Синдром на Klinefelter /Клайнфелтър/ и неговите варианти /47,XXY; 46,XY; 47,XXY/ – те са най-често срещната патология на половите хромозоми. Фенотипът може да варира от мъже с нормална вирилизация до наличие на едно от проявленията на андрогенния дефицит: окосмяване от женски тип, удължени крайници, недостатъчно окосмяване по тялото. Нарушена е и нормалната физиологична функция на клетките на Лайдиг. Поради сериозните дефекти в половите и автозомните хромозоми на ембриона при пациентите със синдром на Клайнфелтър строго се препоръчва предимплатационна генетична диагностика и амниоцентеза за изследване на кариотипа.
• Синдром на Kallmann /Калман/ – тази патология най-често се асоциира с мъжкия инфертилитет и при него се наблюдава X-свързан рецесивен тип на унаследяване. Различни новопоявили се генни автозомни мутации също могат да предизвикат появата му. При пациентите с този синдром се наблюдава хипогонадотропен хипогонадизъм, лицева асиметрия, монохромазия, крипторхизъм и др. , като сперматогенеза при тях може да се индуцира с помощта на хормонално лечение. Преди започване на медикаментозната терапия е необходимо да се проведе генетичен скрининг. Лечението с гонадотропини в повечето случаи може да доведе до забременямане на партньорката по естествен път дори при наличие на малко количество сперматозоиди в еякулата. Следователно откриването на дефектния ген /свързан с Х-хромозомата автозомно-доминантен или автозомно-рецесивен тип/ може да осигури по-прецизна точност на генетичното консултиране – например да се определи риска от предаване на генетичните нарушения в потомството.
• Синдром на Morris /Морис/ – това е тежка форма на синдрома на резистентност на рецепторите спрямо действието на андрогените при мъжете вследствие на определен дефект. Проявява се с наличие на женски външни полови органи при наличие на нормален мъжки кариотип – тестикуларна феминизация. Синдромът е свързан с половата хромозома Х и е рецесивно унаследяван. В пренаталния период липсата на стимулация от страна на тестостерона води до смущение в развитието на външните полови органи и те се оформят като женски при пълна резистентност. Под влияние на антимюлеровия хормон се образуват тестиси и не се развиват матка, маточни тръби, яйчници, а влагалището завършва сляпо. Абсолютната андрогенна резистентност не позволява оформянето на вътрешни полови органи и от другия пол. При раждането няма съмнение относно пола на детето и то се отглежда като момиче. Поводът за диагностициране на мъжкия фенотип е липсата на менструация. Причината за оформянето на млечните жлези и други фенотипни белези, типични за женския пол, е високото ниво на естрогените. На ниво хипоталамус съществува резистентност към нормалните нива на тестостерона и се подават още по-мощни стимули за продукция на полови хормони. Андрогените в периферните тъкани се метаболизират до естрогени, което води до повишената им концентрация при индивидите със синдром на Морис за разлика от здравите мъже. Пациентите с този синдром нямат репродуктивни способности.
• Синдром на Reifenstein /Райфенщайн/ – лека форма на синдрома на резистентност на рецепторите спрямо действието на андрогените. Диагностичните признаци, с които се асоциира, са: хипоплазия на тестисите при относително нормални размери на пениса, крипторхизъм, хипоспадия, гинекомастия, липса на вторични полови белези с преимуществен мъжки фенотип, повишени серумни нива на FSH и LH. Синдромът е свързан с половата хромозома Х и е рецесивно унаследяван. При хистологичен анализ се установява хиперплазия на клетките на Лайдиг, атрофия и хиалинизация на семенните каналчета и интерстициална фиброза. Кариотипът е 46, ХY. Пациентите с този синдром нямат репродуктивни способности.

За пръв път връзката между азооспермията и делециите на дългото рамо на Y-хромозомата е установена микроскопски от Tiepolo и Zuffardi през 1976 г. Тези делеции са молекулярно-генетичната основа на тежката олигозооспермия и азооспермията. Определени наследствени мутации, свързани с тежки и множествени генерализирани нарушения в здравословния статус, често предизвикват безплодие. Например:

• Синдром на Prader-Willi – проявява се при делеция на Х-хромозомата, наследена от бащата. Фенотипът се характеризира с крипторхизъм, хипоспадия, изоставане в умственото развитие, стерилитет;
• Синдром на Bardet-Biedle – унаследява се автозомно-рецесивно и се проявява чрез хипогонадизъм, обезитас, инфертилитет;
• Миотонична дистрофия – автозомно-доминантен тип унаследяване с атрофия на тестисите.

Муковисцидозата е автозомно-рецесивно наследствено заболяване и при него е налице двустранна липса на семенни каналчета. Това е пряко свързано с невъзможност на заболелите представители на мъжкия пол да имат деца.

« Обратно