МЦ Радост

0888400800

"Ако накараш човек да се усмихне, ще промениш света. Може би не целия свят, но неговия със сигурност."

Ерик Леонард Джеймс

Хематология и имунохематология

ПКК – Пълна кръвна картина: изследването на ПКК дава информация за вида и броя на кръвните клетки, концентрацията на хемоглобина, хематокрита, математическите показатели на еритроцитите и тромбоцитите.

WBC – Левкоцити – това са бели кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на три групи: гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Гранулоцитите от своя страна обединяват три различни по структура и функции клетки – неутрофили, еозинофили и базофили. Лимфоцитите в имунологично и функционално отношение се делят на два главни типа – В и Т. Трети специфичен тип клетки са килърни клетки /NK – клетки/. Левкоцитите участват в защитата на организма от инфекции и чужди тела. Неутрофилите са „клетки чистачи“ на организма. Тяхната главна функция е защитата от бактериални инфекции чрез поглъщане на бактериите /фагоцитоза/ и тяхното унищожаване. Моноцитите подпомагат действието на неутрофилите. В кръвта престояват дълго, мигрират в тъканите, където се превръщат във фагоцитиращи макрофаги. Активираните макрофаги фагоцитират микроорганизми и клетъчни отломки и са важни компоненти на клетъчно – медиирания имунитет. Лимфоцитите произвеждат антитела и клетки, които директно атакуват микроорганизмите в тялото ни.

Редица фактори оказват влияние върху броя на левкоцитите. По-важни от тях са:

Подготовка за изследване: Изследването се провежда обикновено сутрин на гладно при спазено изискване за неприемане на храна през последните 12 часа.

Референтни стойности:

Увеличен брой левкоцити /левкоцитоза/ се среща при бактериални възпалителни процеси, асептични некрози (ОМИ), малигнени тумори, остра кръвозагуба, ендокринни заболявания – хиперкортицизъм, хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, заболяване на ЦНС.
Намаление на левкоцитите /левкопения/ се появява при продължително въздействие на ендотоксини при тежки инфекции, където костно-мозъчния резерв се изчерпва. Левкопения се наблюдава при бактериални и вирусни инфекции, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.

Повишение на моноцитите /моноцитоза/ се среща при хронични възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, туберкулоза, вирусни пневмонии, чернодробни цирози, ендокардити, луес, агранулоцитоза и други.

Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други. Намален брой гранулоцити се доказват при вирусни заболявания, химични увреждания, лекарствени интоксикации и други.

RBC – Еритроцити – червени кръвни клетки.

Еритроцитите са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнат диск с диаметър 7-8 μm. Еритроцитите са основна част от формените елементи на кръвта. Средната продължителност на живота на еритроцитите е до 120 дни Те изпълняват следните най-важни функции: транспорт на кислород от белия дроб до тъканите и въглероден диоксид от тъканите до белия дроб. Хемоглобинът в тях изпълнява важна роля в поддържане на киселинно-алкалното състояние на кръвта. Броят на еритроцитите зависи от пол, възраст, прием на храна, надморска височина и други.

Референтни стойности:

Увеличен брой на еритроцити (еритроцитоза, полиглобулия) се установява при:

Намален брой на еритроцити (еритроцитопения) се установява при:

Относителна (лъжлива) еритроцитопения се наблюдава при хиперхидратация след инфузия на големи количества разтвори, при някои форми на сърдечна недостатъчност, при бременност.

Hb – Хемоглобинът е хромопротеид, състоящ се от феропорфиринова цветна форма – хем, съдържаща комплексно свързано двувалентно желязо, и белтъчна съставка – глобин. Той е багрилото, което придава характерния червен цвят на кръвта. Неговата основна функция е транспорт на кислород към тъканите и на въглеродиен диоксид от тъканите към белите дробове. Хемоглобинът е мощна буферна система на кръвта.

Референтни стойности:

Олигохромемията (намаление на хемоглобиновата концентрация) е характерна за различните видове анемии. Тежестта им е успоредна с олигохромемията.

Хиперхромемията (увеличение на хемоглобина) е свързана с броя на еритроцитите и се установява при заболяването еритремия, при дехидратация, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация, „белодробно сърце“, вследствие на хронични белодробни заболявания и други.

HCT -Хематокрит

Дава представа за съотношението между обема на формените елементи на кръвта – преди всичко на еритроцитите, към общия обем на кръвта. Изчислен е въз основа на данните за RBC и MCV и съответно се влияе от точността на тяхното измерване.

Референтни стойности:

Увеличена стойност на хематокрита се установява при полиглобулия, дехидратация.

Намалена стойност на хематокрита се установява при анемии, хиперхидратация, кръвозагуби.

PLT- platelets – Тромбоцити

Те са най-малките формени елементи на кръвта. Тромбоцитите се образуват от мегакариоцитите в костния мозък и имат следните свойства: агрегация, доставка на каталитична липопротеинова повърхност за плазмените коагулационни фактори. 2/3 от тромбоцитите се намират в периферната кръв, а останалата 1/3 - в слезката.

Референтни стойности:

Увеличен брой на тромбоцитите се установява при:

Намален брой тромбоцити се установява при:

МСV (Mean corpuscular volume): MCV представлява среден обем на еритроцити. Изчислява се от стойностите на хематокрита и броя на еритроцитите.

Референтни стойности:

Увеличен MCV до 150 fl – макроцитоза (макроцитна анемия);
Намален MCV около 50 fl – микроцитоза (микроцитна анемия);

МСН (Mean corpuscular hemoglobin): МСН представлява средното съдържание на хемоглобин в средния еритроцит. Изчислява се от стойностите на хемоглобина и еритроцитите.

Референтни стойности:

МСН корелира с МСV:

МСHC (Mean corpuscular hemoglobin concentration): MCHC представлява средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите. Изчислява се от стойностите на хемоглобин и хематокрит.

Референтни стойности:

Увеличена MCHC се установява при вродена микросфероцитна анемия;
Намалена MCHC около 220 g/l се установява при микроцитна хипохромна анемия;

Хематологичният анализатор осъществява количествено измерване на анизоцитозата т.е. ширина на еритроцитното разпределение – RDW (red cells distribution width).
Увеличен RDW се установява при при желязодефицитна анемия, хемоглобинози S и H, недоимък на витамин В12, сидеробластна анемия.

MPV (Mean platelet volume)

Средният обем на тромбоцитите е средната аритметична от обемната тромбоцитна хистограма, т.е. от действително измерените тромбоцитни обеми.

PCT (plateletcrit-тромбокрит): изчислен е от тромбоцити и MPV и зависи от точността на тяхното измерване. Тромбоцитната агрегация се открива по намалената стойност на тромбоцити, увеличена стойност на MPV и нормалната стойност на PCT.

PDW (platelet distribution width): представлява ширина на тромбоцитно разпределение. В здрави лица MPV показва обратна корелация с тромбоцитите и права корелация с PDW. Ненормално понижени стойности на MPV и увеличени на PDW се установяват при лечение с цитостатици, остра нелимфоцитна левкемия, апластична и мегалобластна анемия. Тромбоцитозата при хронична миелогенна левкемия се характеризира с високи стойности на тромбоцити, MPV и PDW. Нахлуването на големи тромбоцити при дисеминирана интравазална коагулация (характеризира се с повишаване на стойностите на MPV и с показателя си за асиметрия PDS) се приема за признак на добри регенераторни възможности на костния мозък, а не само на скъсен живот на тромбоцитите. Определянето на количеството на клетъчните съставки на кръвта – еритроцити, левкоцити и тромбоцити се свежда до преброяването им в определен обем кръв. За изброяването на клетъчните съставки на кръвта се използват електронни методи с хематологични анализатори.

Диференциална кръвна картина: при наблюдение на оцветена кръвна натривка на микроскоп се разграничават отделните видове левкоцити и се определя техния брой и процентни съотношения. Може да се установи наличие на млади, незрели левкоцити, които нормално не се срещат в периферната кръв.

Морфология на еритроцити: дава информация за промени в големината, формата, оцветяването и наличие на включвания, които се установяват при различни анемични състояния.

Ретикулоцити: дават информация за регенераторната способност на костния мозък. Увеличението им по време на лечение на даден вид анемия е добър прогностичен белег.

СУЕ /скоростта на утаяване на еритроцитите/ това е неспецифичен скринингов тест при редица заболявания.

Референтни стойности след 1-ия час в mm:

Ускорена СУЕ се установява при:

Физиологично ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втората седмица след раждането поради повишеното ниво на фибриногена.

Подчертано ниски стойности на СУЕ се наблюдават при:

Тромбопластиново /протромбиново/ време е времето на съсирване на бедна на тромбоцити плазма след прибавяне на тромбопластин, който е в излишък и при максимално наличие на калций. ПТ дава информация за факторите на външна система и коагулацията – ІІ, V, VІІ, и Х. Ако в плазмата е снижена активността на един или няколко фактора на протромбиновия комплекс, времето на образуване на съсирек е удължено.

Показания за изследване на протромбиново време са:

Референтни граници:
Резултатът от изследването на ПТ може да се изрази по следните начини:

Референтни граници: 11-14 сек.

Референтни граници: 70 – 110 %
Терапевтичен оптимум – 30 – 60 %

При антикоагулантно лечение – 15-30 % от норматa;

Референтни граници 0.83 – 1.3

Удължено протромбиново време се установява при:

Протромбиното време се скъсява при:

Фибриноген

Фибриногенът е хексамерен гликопротеин и се синтезира в черния дроб. Принцип на изследване: времето на съсирване се определя от концентрацията на фибриногена.

Показания за изследване на фибриноген:

Референтни граници:

Хипофибриногенемия се установява при:

Хиперфибриногенемия се установява при:

Активирано парциално тромбопластиново време (АРТТ) представлява времето на съсирване на бедна на тромбоцити плазма след добавяне на кефалин. АРТТ дава информация за кръвосъсирването, протичащо във вътрешната система – фактори І, ІІ, V, VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ.

Показания за изследване на АРТТ:

Референтни граници:

Удължаване на АРТТ се установява при:

« Обратно