Хиперпролактинемия
На резултатите от изследването пролактин се основава алгоритъмът на диагностиката и лечението на инфертилитета при една съпружеска двойка.
Повишената концентрация на пролактин /хормон, секретиран от хипофизата/ в кръвта на жената може да предизвика ановулаторни цикли поради потискане на хипоталамуса. Причините за появата на това патологично състояние могат да бъдат:
- доброкачествен тумор в хипофизата /пролактином/;
- синдром на поликистозните яйчници;
- прием на орални контрацептиви;
- употреба на наркотици;
- прием на транквилизатори, антихипертензивни медикаменти и др.;
- проблеми с щитовидната жлеза.
В етиологията на хиперпролактинемията важно място заемат тежките депресивните разстройства, драстичните диети с продължително гладуване, хроничният стрес. Хиперпролактинемията представлява патологичен синдром, предизвикващ инфертилитет, нарушения в менструалния цикъл и галакторея. Пролактинът е полипептиден хормон, който се секретира от предния дял на хипофизата. Биологичната му активност се определя не само от неговото количество в кръвта, но и от състоянието на рецепторите в таргентните органи /т. нар. органи – мишени/. Пролактинът е под непосредствения контрол на хипоталамуса, като концентрацията му в кръвта не се регулира на принципа на обратната връзка. Секрецията на пролактина се контролира от сложен нервно-ендокринен механизъм, в който участват невромедиатори, биологично активни невропептиди, хормони на периферните ендокринни жлези. Основен пролактин-инхибиращ фактор е допаминът, който се секретира в нервните окончания и чрез кръвта достига до хипофизарната портална система. Пролактино-стимулиращо действие притежават опиоидите /непосредствено чрез допаминовата система/ и серотонинът. Основната биологична роля на пролактина в женския организъм е свързана с регулация на процеса на лактация. По време на бременността пролактинът заедно с кортизола, плацентарния лактоген, естрогените и прогестерона стимулира развитието на секреторния апарат на млечните жлези. След раждането нивото на естрогените и прогестерона рязко спада, а количеството на пролактиновите рецептори се увеличава и в жлезистата тъкан на млечните жлези започва лактогенеза и лактация.
При липса на бременност пролактинът поддържа съществуването на жълтото тяло и образуването на прогестерон в него, като съвместно с гонадотропните хормони синхронизира процеса на зреене на фоликула и овулацията. Механизмът на нарушения в репродуктивната функция на жената на фона на хиперпролактинемия се състои в следното:
- в хипоталамуса под влияние на пролактина намалява синтеза и секрецията на LH и FSH, чрез понижаване чувствителността на хипоталамуса спрямо действието на естрогените;
- в яйчниците пролактинът редуцира гонадотропинзависимия синтез на стероидите, понижава чувствителността на яйчниците към екзогенните гонадотропини и секрецията на прогестерон от жълтото тяло.
Клиничната картина на хиперпролактинемията се характеризира с нарушения на менструалния цикъл - по-често олигоменорея и вторична аменорея. В някои случаи се наблюдава нередовна менструация. В тези случаи хиперпролактинемията бива транзиторна – например при около 70% от пациентките нарушенията на менструалния цикъл с галакторея или без нея се корелират със стресови ситуации, травми, операции, продължителен прием на невролептици.
Лечението на хиперпролактинемията е насочено към възстановяване на нормалната концентрация на пролактина, на овулаторните менструални цикли и фертилността на жената. Основният метод на лечение при всички форми на хиперпролактинемия е медикаментозният, който при наличие на пролактином се конкурира с хирургичен метод, лъчетерапия или комбинирано лечение. Медикаментозната терапия се провежда с препарати от групата на допаминомиметиците.
Медикаментите, които редуцират секрецията на пролактин, могат да се разделят в 2 основни групи: ерголинови и неерголинови. Клиничните наблюдения потвърждават влиянието на хиперпролактинемията върху репродуктивната функия на жената и поради това е наложително да се изследва нивото на пролактин при жени с нарушена фертилна функция. Необходимо е и провеждане на ядрено-магнитен резонанс в областта на Sella turcica с цел откриване на пролактином на хипофизата. Лечението на хиперпролактинемията изисква диференциран подход с отчитане на клинико-биохимичните и рентгенологичните данни и включва като монотерапия антагонисти на допамина, оперативна интервенция или лъчелечение, както и съчетаването им в различни варианти.