Различават се 3 форми на това патологично състояние:

• типична форма, при която е налице повишена серумна концентрация на мъжките полови хормони, образувани от яйчниците;
• комбинирана форма, която се развива на фона на повишеното ниво на мъжките полови хормони, секретирани от яйчниците и надбъбречните жлези;
• основна форма, която се характеризира с изявени прояви на обменните нарушения и патологични отклонения в централните механизми на регулация на репродуктивната система.

В отделна група са жените с повишени нива на пролактин и патология на щитовидната жлеза. Вследствие на многобройни изследвания е доказана взаимовръзката между нарушенията във въглехидратната обмяна, повишените нива на мъжките полови хормони /андрогените/ и синдрома на поликистозните яйчници. Установено е, че при 78% от пациентките със синдром на поликистозните яйчници е налице инсулинова резистентност, тоест намалена чувствителност на тъканите спрямо действието на инсулина – хормон на задстомашната жлеза, чието основно действие е оползотворяване на глюкозата, постъпваща с храната. В резултат – в кръвта циркулира излишно количество инсулин, което води до още по-голямо покачване нивата на мъжките полови хормони в женския организъм и впоследствие се влошава функцията на яйчниците.

Корекцията на хормоналните нива и овариалната стимулация без съответна терапия по отношение на метаболитните нарушения е недостатъчно ефективна по отношение на терапевтичната схема за възстановяване на менструалния цикъл и репродуктивната функция при пациентките с тази патология. Инсулиновата резистентност може да се изследва с помощта на стандартен глюкозо-толерантен тест. Приемът на медикаменти, повишаващи чувствителността на тъканите спрямо действието на инсулина, позволява чувствително нарастване ефективността на овулаторната стимулация на следващите етапи от лечението на инфертилитета.

« Обратно