Туморните маркери са гликопротеини, които се образуват от туморните клетки в голямо количество. Появата им в организма е свързана с развитието на неопластичен процес или с метаплазия на клетки.
В хода на хроничен възпалителен или некротичен процес се образуват променени клетки, които образуват туморни маркери. Здравият организъм ги различава като ”не свои” клетки и ги елиминира. Това води до временно повишаване на стойностите на туморния маркер в серума. Леко повишените стойности на туморен маркер могат да отразяват неспецифичност – например при доброкачествени заболявания. Категорично рязко повишените стойности – 4-5 пъти и повече от разграничителната стойност говорят за значителна величина на туморната маса в организма. Системното нарастване на туморния маркер при повторни изследвания говори за нарастване на туморната маса и има неблагоприятна прогноза.
Практически няма туморен маркер, който да бъде напълно органно специфичен. Това не означава, че няма туморен маркер, който най-често се повишава при неопластичен процес в определен орган. По тази причина най-често за всяка органна локализация се препоръчва първоначално изследване на 2 различни туморни маркера (на първи и втори избор) и при по-нататъшно проследяване на болния, подбор на един от тях, който следва да бъде проследяван.
Има случаи, при които при болни с напреднал стадий на злокачествено заболяване не се установяват повишени стойности на туморния маркер. Изследването на туморните маркери не може да се използва за поставяне на диагноза самостоятелно или да служи за скрининг за ранно откриване на туморни заболявания, но в комплекса на всички останали изследвания има важно прогностично значение.

Най-ефективно е приложението на туморните маркери при проследяване ефекта от провежданото хирургично, лъче- или химиолечение:
1. Намаляването на стойностите на маркера до референтния обсег следва да се интерпретира като израз на ефективно проведено лечение.
2. Персистиране на повишени стойности (в някои случаи след кратковременно понижение) означава наличие на туморна маса в организма.
3. Повторно покачване след период на “нормализиране” (след проведено лечение) предполага рецидив на болестния процес.

Препоръчвани схеми за изследване на туморни маркери

При болни с доказано неопластично заболяване е оправдано първото изследване на туморни маркери да бъде осъществено преди провеждане на хирургичното лечение. Това изяснява подходящия маркер, който ще бъде проследяван по-нататък при системното лечение на болния и създава възможност при повторно изследване на маркера след 15-20 дни (полуживотът на голяма част от туморните маркери в кръвта е 5-10 дни), за да се прецени радикалността на операцията. При нормализиране на стойностите с голяма вероятност може да се приеме, че е елиминирана секретиращата маркера туморна маса. През първата и втората година след операцията най-често се препоръчва 3 или 4-кратно изследване на маркера. Постепенното повишаване на стойностите му говори за рецидив. При благоприятно протичане през третата и четвъртата година се осъществяват по 2-3 изследвания, в петата – едно, след това анализ на туморен маркер се извършва при клинично съмнение за рецидив или поява на ново неопластично заболяване.
Проследяването му преди и след курс химио- или лъчелечение дава възможност за преценка на повлияването на наличната маса на туморната тъкан от лечебния процес.
При “мониторирането” на терапията на онкоболните туморните маркери имат своето доказано място. Те подпомагат променянето на неефективни лечебни схеми или дават информация за необходимостта от нови (други) терапевтични подходи по-рано от другите диагностични способи. Нерядко повишените стойности на туморния маркер могат да бъдат установени 5-6 месеца преди ехографията да долови чернодробни метастази.

Алфа - фетопротеин (AFP)

AFP е гликопротеин. Един от първите туморни маркери. Открит е във фетален серум през 1956 г., а е описан като туморно асоцииран белтък през 1964 г. от Татаринов. В човешкия фетус се синтезира предимно в черния дроб и жлъчния сак. Достига най-високи стойности през 13-тата седмица на бременността. Като туморен маркер има най-голямо значение при диагностицирането и проследяването на ефекта от лечението на първичния хепатоцелуларен карцином. При 90% от болните с първичен хепатоцелуларен карцином се установяват рязко повишени стойности на AFP. Обичайни са стойности надвишаващи от 100 до 1000 пъти горната референтна граница. Повишени стойности на AFP се установяват и при герминативни тумори на тестисите и по-рядко на овариите. При половината до две трети от несеминомните тумори на тестисите има повишени стойности на AFP. При тези тумори е оправдано успоредно изследване на хорионгонадотропин (ЧХГ), доколкото често двата маркера са положителни. При болни с холангиоцелуларен първичен карцином на черния дроб и със семином на тестиса по правило AFP е с нормални стойности. Доброкачествени заболявания, при които могат да се установят умерено повишени стойности на AFP, са: хепатити, чернодробна цироза, полипоза на дебелото черво и болестта на Crohn. По време на бременност има умерено повишени стойности на AFP в кръвта на майката. Рязко повишени стойности са израз на сериозни увреждания на плода. Биологичният живот на AFP е 5-6 дни.

Карциномен антиген 15-3 (CA 15-3)
CA 15-3 е гликопротеин с високо съдържание на въглехидратни съставки. Повишени стойности се установяват при различни проучвания в от 70-90% от жените с метастазирал карцином на млечната жлеза, но само при 40-50% при тези с ранен стадий на заболяването. Има съобщения, че са регистрирани повишени стойности на CA 15-3 у болни с метастатичен карцином на млечната жлеза повече от година преди те да бъдат доказани с други способи. Леко до умерено повишени стойности на CA 15-3 могат да бъдат открити макар и много рядко и при болни с “доброкачествени” заболявания – чернодробна цироза, хепатити, заболявания на яйчника, мастопатия и др.

Въглехидратен (карциномен) антиген 19-9 (CA 19-9)
CA 19-9 е високомолекулярен муцин, изолиран от клетки на колоректален карцином. Изолира се от фетални епители на дебелото черво. Понастоящем CA 19-9 се използва при проследяване на ефекта от лечението при болни с колоректален карцином и карцином на панкреаса. Повишени стойности могат да бъдат установени при болни с карцином на стомаха или на жлъчните пътища. Леко до умерено повишени стойности на CA 19-9 се установяват при болни с хепатит, холангити, панкреатити и ревматоиден артрит.

Карциномен антиген 125 (CA 125)
CA 125 е гликопротеин, намиращ се в фетални епители. Повишени стойности се намират при 55 до 90% от болните с яйчников карцином. Приема се, че маркерът корелира с наличната в организма на болната туморна маса при недиференциран карцином и кистозен аденокарциноми на яйчника. Леко повишени стойности на CA 125 са установени и при болни с ендометриоза, доброкачествени заболявания на млечната жлеза, на панкреаса, перитонит, чернодробна цироза и др.

Карцино-ембрионален антиген (CEA)
Първият навлязъл в клиничната практика туморен маркер е описан от Gold и Freedman през 1965 г. Намира се в относително висока концентрация в тъканите на храносмилателен тракт на човешкия фетус.През последните години CEA все по-малко се използва като средство за проследяване на ефекта на лечението на онкологично болните. Причина за това е на първо място неспецифичността на този показател. Повишени стойности на CEA могат да бъдат установени при болни с колоректален карцином, карцином на стомаха, на панкреаса, млечната жлеза, черния дроб, бронхиален карцином, карцином на щитовидната жлеза, лимфоми и др. Поради това в онкологичната практика CEA се използва предимно като туморен маркер за избор на второ място – когато не се установи повишена стойност при считания за “оптимален” маркер. Неспецифично повишаване на стойностите на CEA при немалигнени заболявания има често при хронични заболявания на храносмилателната система – хепатити, чернодробна цироза, панкреатити, при хронични бронхити. Важно е да се помни, че леко повишени стойности (до около двукратно спрямо горната референтна граница) се наблюдават при пушачи.

Простатно-спесифичен антиген (PSA)
PSA е гликопротеин. Образува се само в простатна тъкан. Касае се за маркер, който е органно специфичен, но не и туморно специфичен. Ползва се за проследяване хода на лечението у болни с карцином на простатата. Повишен е при около половината болни в ранен стадий на заболяването и в повече от три четвърти при такива с напреднал простатен карцином. Успешно е прилаган при пресяващи проучвания у мъже над 55 годишна възраст. Повишени стойности на PSA могат да бъдат установени при около 30% от болните с простатна хипертрофия.

Сквамоцелуларен карциномен антиген (SCC)
SCC е гликопротеин, който е изолиран от клетки на сквамоцелуларен карцином на шийката на матката. Повишени стойности на SCC се установяват при половината до 80% от болните с цервикален карцином. Повишени стойности може да има и при болни с плоскоклетъчен карцином на бронхите, на езика, хранопровода или ануса. Не специфично повишени стойности се откриват при болни с хронична бъбречна или чернодробна недостатъчност. Съвсем леко повишени стойности могат да бъдат установени при болни с други гинекологични заболявания.

« Обратно